На 07.12.2023 г. в рамките на Европейската година на уменията се проведе Национална конференция „Дигитални умения за дигиталното десетилетие“, организирана от Министерството на труда и социалната политика (МТСП) в качеството му на национален координатор на дейностите по инициативата. Основна цел на събитието беше насърчаването на активна дискусия между ангажираните национални и международни институции, работодателски и браншови организации, синдикати, академичната и младежката общности по темата за дигиталната трансформация и нарастващата необходимост от работна сила с търсените от пазара на труда адекватни дигитални умения.
Събитието беше открито от министъра на труда и социалната политика г-жа Иванка Шалапатова, която обяви, че до средата на 2026 г. е предвидено да бъдат обучени 500 000 безработни и заети лица за базово и средно равнище на дигитални умения, а на 100 000 лица, които са придобили самостоятелно своите дигитални умения, ще се предостави възможност да се явят на изпит за сертифицирането им. Заложената национална цел е до 2030 г. да се достигне ежегодно участие в обучение на 35,4% от населението в най-активна трудоспособна възраст (25-64 г.), като за целта МТСП ще разработи и внедри национална виртуална платформа за онлайн обучение на лица над 16 г., предоставяща гъвкави обучителни възможности. Платформата ще предлага и подходящи опции за обучение, адаптирани към лица в неравностойно положение на пазара на труда, като хора с увреждания, с ниско образователно равнище и в по-напреднала възраст.
Над 1 млрд. лв. от Националния план за възстановяване и устойчивост и Европейския социален фонд+ ще бъдат инвестирани в периода 2023-27 година за финансиране на различни възможности за обучение на работната сила, с фокус върху повишаване на дигиталните умения.
От своя страна ръководителят на Управляващия орган на Програма „Развитие на човешките ресурси“ г-н Цветан Спасов съобщи, че в новия програмен период по ОПРЧР се очаква обучения за дигитални умения да преминат над 160 000 души, които заедно с 500 000 участници по Плана за възстановяване и устойчивост ще представляват 1/3 от активната работна сила в България. Ваучерите за обучение ще бъдат вече само електронни.
Заместник-главният директор на Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“ в МТСП г-жа Наталия Ефремова обяви, че за оценяване на придобитите дигитални умения е създаден сертификационен център, извън доставчиците на обучения, а г-н Иван Бакалов, и.д. на Центъра за развитие на човешките ресурси и регионални инициативи, гр. Кремиковци, представи неговите възможности.
Беше засегната темата и за дигиталните регистри, като в съвсем скоро време в страната ще заработят още над 300 нови, обслужващи икономическата и социалната сфера.
В рамките на конференцията бяха обособени няколко тематични панела с участието на представители на държавни институции, общински власти, социалните партньори, работодатели, образователни институции. По време на панела „Дигитална трансформация и новите реалности“ се цитираха красноречиви данни, че близо 20 млн. души в Европейския съюз ще останат без работа поради трансформацията на икономиките, като при 1/3 от настоящата работна сила е регистрирана липса на основни дигитални умения, а 2/3 от работодателите не успяват да намерят нужните им кадри. Важно е да се отбележи обаче, че специално за България не всички икономически сектори „страдат“ от подобни дефицити – в някои се наблюдават дори изпреварващи умения в дигиталната сфера. Изключително интересни са изводите от проучване на степента на готовност на отделните сектори в страната ни, от което се оказва, че най-подготвени за новите дигитални предизвикателства са земеделските стопанства.
Повишаването на интензитета на икономиката ще изведе на преден план и т.нар. метаумения и интегрални знания, които ще бъдат водещи в конкурентната надпревара за работни места. Като цяло представителите на работодателите заявиха, че нямат притеснения относно изчезването на някои професии поради дигиталната трансформация, тъй като на тяхно място по естествен път ще възникнат множество нови. От съществено значение е хората да се подготвят за този преход, тъй като към момента едва 30 % от българите имат базови дигитални умения, което може да създаде огромна пропаст между тях и развиващите се нужди на работодателите.
Много любопитен поглед върху темата за изкуствения интелект беше представен в рамките на панела „Изкуствен или естествен интелект – на какво ще заложи бизнесът“, в който социолози разкриха основните нагласи на обществото ни по темата, а водещи работодатели представиха реалистична картина на влиянието на това явление във всички сфери на икономическия живот. По думите на един от участниците в панела именно сега е времето за „прескачане на няколко касти“, като разпределението на дигиталните умения в обществата ще бъде новото мерило за „богата“ или „бедна“ нация. Това създава поредица от неизследвани още възможности, защото новото богатство ще бъде всъщност човешкият талант с неговата способност да използва изкуствения интелект като инструмент за развитие, в качеството му на множител на потенциала на работната сила. И докато отговорът на въпроса дали изкуственият интелект може да оцелее на самотен остров е отрицателен, хората нямат място за притеснение – така с доза хумор и доста удачно беше обобщена разискваната тема.
По време на дискусиите за образованието и обучението в час с дигитализацията, и специално за обученията за дигитални умения, бяха представени водещите инициативи на Агенцията по заетостта и на Центъра за развитие на човешките ресурси и регионални инициативи.
Повече информация за проведеното събитие можете да намерите тук.
Използвани източници:
