Държавните образователни изисквания (ДОИ) за придобиване на квалификации по професии съдържат описание на „резултатите от учене“ – знания, умения и компетентности, които трябва да се усвоят и демонстрират от обучаваните след завършване на обучението. С последните промени в Закона за професионалното образование и обучение (юли 2014 г.) се изисква представяне на резултатите от учене в ЕДИНИЦИ. Очакваме за обособените в ДОИ “единици резултати от учене” да може да се организира обучение (по част от професия) с цел лицето да успее с усвоените умения да се реализира на пазара на труда, а също и всяка единица да може да бъде самостоятелно оценена и валидирана. Резултатите от учене в ДОИ се описват кратко, ясно и разбираемо както за експерти, така и за работодатели, обучавани, родители.
Подходите за дефиниране на резултатите от учене в различни държави от ЕС бяха обсъдени на специално събитие на 24 и 25 септември 2015 г. в Солун, Гърция в Европейския център за развитие на професионалното обучение – CEDEFOP. Във форума участваха 27 държави, а България бе представена от НАПОО.
Всички страни подкрепиха мнението, че целта на резултатите от учене е да бъдат полезни едновременно на обучаемите, на обучаващите институции и на работодателите. Освен за разработване на учебни планове и програми, специално внимание беше обърнато на ролята на резултатите от учене при определяне на критериите за оценяване. В страни като Кипър, Германия и Полша например, всеки резултат от учене се оценява самостоятелно. Все повече внимание се обръща на гъвкавостта при придобиване на квалификация и разширяване на възможностите – самостоятелно, в свободното време, на работното място и т.н. И това налага новата роля на стандартите съдържащи резултати от учене – не толкова като средство за разработване на учебни програми, а като инструмент за оценяване на усвоени по-рани знания и умения.
Примерът за обучение на водопроводчици от Естония съдържаше много детайлно описани резултати от учене, което доведе до най-интересната дискусия – как трябва да бъдат формулирани резултатите от учене – по-детайлно или по-общо. Подкрепящите „детайлно“ разработените резултати от учене подчертаха, че по този начин те са по-разбираеми за по-широка аудитория, не допускат различни интерпретации и предполагат по-лесно разработване на учебните планове и програми. Аргументът в подкрепа на по-общо дефинирани резултати от учене е, че те няма да „остаряват“ толкова бързо, Това е от особено значение за професиите, при които технологиите се развиват бързо. По-общото описание обаче пък може да доведе до различни интерпретации при използване на резултатите от учене в различните обучаващи институции.
Изказването на представителя на Великобритания (председател на секторния съвет по туризъм People 1st) беше интересно – колкото по-детайлно са описани резултатите от учене в образователните стандарти, толкова по-малко се нуждаем от механизъм за контрол на обучаващите институции. И обратното – при по-общо дефинирани резултати от учене системата за осигуряване на качество и мониторинг на обучаващите институции е много важна.
За изразяване на различните степени на сложност при дефиниране на резултатите от учене и приравняването им към НКР (ЕКР) се установи, че повечето държави разчитат на глаголите от Таксономията на Блум. Направи впечатление, че много държави смятат, че резултатите от учене могат да включват знания, умения и компетентности с различни нива по НКР.
Специално внимание представителят на Естония обърна на идентифицирането на общи за даден сектор резултати от учене. Дефинирането им би улеснило обучаваните при придобиване на други квалификации от същия сектор и би дало възможност за избягване на „повторно учене“. В Полша се счита, че водещи при определяне на характерните за сектора резултати от учене, трябва да бъдат работодателите.
Всички държави отчитат затруднения при разработването на резултати от учене – процесът е продължителен, трудно се обучават хора, които да го правят, малко са работодателите, склонни да съдействат, в някои държави това е доброволен труд. Държави като Великобритания са улеснени, защото там съществуват „професионални стандарти“, на базата на които знанията, уменията и компетентностите се описват по-лесно. Като цяло, представителите на различни държави се съгласиха, че обясняването на ролята на резултатите от учене в процеса на обучение и сертифициране пред обществото ще повиши значимостта им и готовността на представители на различни целеви групи да съдействат при разработването им.
Някои държави имат задължителен преглед, оценка и актуализиране при необходимост на „резултатите от учене“ през определен период от време – 5г. във Великобритания, 4 г. в Чехия.
Особено внимание беше отделено на ключови компетентности (поемане на отговорност, работа в екип, предприемачество, инициативност, решаване на конфликти и др.), присъстващи устойчиво в изискванията, предявявани от работодателите към кандидатите за работа. Във Франция тези компетентности (качества) са описани в образователните стандарти заедно с чисто професионалните резултати от учене (напр. умения за работа с различни машини и апарати). Нямаше държава, която да презентира правилен начин за интегриране усвояването на ключови компетентности в професионалното обучение. Дискусионен беше и въпросът, свързан със съотношението ключови-професионални компетентности.
За обсъждане на терминологични предизвикателства при писането на резултатите от учене, съдържанието и профила на резултатите от учене, актуализирането на образователните стандарти се използваха примери от различни държави (Испания, Полша, Естония, Франция, Германия и др.) по 3 професии – оператор на машини с ЦПУ, :организатор на туристически пътувания и водопроводчик.
Очаква се направените изводи и взетите решения да послужат при съставянето на „Европейското ръководство за дефиниране на резултати от учене“, което CEDEFOP е планирал да издаде следващата година. Неговата цел е да подпомогне различните европейски страни да използват качествен и единен подход при дефиниране на резултатите от учене.
Материалите от форума са публикувани на Интернет страницата на CEDEFOP:
