„Сериозните компютърни игри като инструмент за обучение -SCOGATT“. „Леонардо да Винчи“, „Трансфер на иновации“, програма „Учене през целия живот“.
В края на март 2013 г. в Истанбул се проведе четвъртата работна среща на партньорите по проект „Сериозните компютърни игри като инструмент за обучение -SCOGATT“. Проектът е финансиран по мярка „Леонардо да Винчи“, дейност „Трансфер на иновации“, програма „Учене през целия живот“.
Целта на проекта е разработване на инструментариум (кратко ръководство и програма за обучение на учители) за подпомагане на учителите в сферата на професионалното образование и обучение, желаещи да използват сериозни компютърни игри като иновативен метод за обучение. На сайта на проекта http://www.scogatt.eu/index_bul.php е събрана колекция от компютърни игри, подходящи за желаещи да се обучават, на различна възраст и по различни учебни предмети.
Изследванията показват, че около 60% от учителите във Великобритания са се опитвали да използват този подход в обучението, като в повечето случаи – успешно.
В България, Турция, Италия, Швеция и Литва (останалите страни партньори по проекта) все още са единици тези, които имат опит в интегрирането на компютърните игри в процеса на обучение.
Като основна причина се очертава липсата на игри на съответния език, насочени към сферата на образованието и обучението.
Всички учители, участвали в семинарите по проекта ( в България семинарът беше проведен в Русе, в Професионалната гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Пеньо Пенев“), изявяват желание за участие в обучение, насочено към усвояване на умения за:
– идентифициране и оценяване на сериозни компютърни игри, подходящи за съответния предмет;
– разработване на планове на уроци (сценарии) включващи сериозни компютърни игри;
– определяне и оценяване на знанията и уменията на обучаваните, усвоени в процеса на игра.
На компютърните игри много учени днес гледат като на обучителен метод, с който по-лесно от всеки друг, учещите могат да бъдат поставени в разнообразни житейски и работни ситуации, и да усвояват знания и умения, необходими за успешна реализация в бъдещата им професионална сфера. Работата на виртуални работни места в сферата на строителството, армията, електротехниката и социалните услуги не носи риск нито за „практикуващите“ професията, нито за техните клиенти, но успешно допълва компетентностите, които учещите усвояват, следвайки традиционните методи за обучение.
Повечето „геймъри“ познават страстта към компютърните игри.
Дали е възможно тази страст да бъде трансформирана чрез обучението базирано на игри (Game Based Learning) в страст към „ученето“ и „образованието“?