На 15 март, в рамките на онлайн събитие, беше представен доклад „Привличане и активиране на неактивните и безработните лица в България”, изготвен от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в рамките на проект „Реформиране на съществуващите и проектиране на нови мерки за активиране на неактивни лица и тяхното включване в пазара на труда в България” на Агенция по заетостта.
По-ключовите и интересни акценти от събитието бяха следните:
- Нивото на безработица в България е относително ниско спрямо средните нива за ЕС (4,8% в началото на декември 2021 г.), но на фона на него са идентифицирани над 900 000 души (спомена се и цифрата 1 млн.), които са икономически неактивни (тук се разполагат и т.нар. NEET- млади хора, които се намират извън системите на заетост, образование или обучение).
- Ако демографските тенденции се запазят, до 2050 г. работната сила в страната ще е намаляла с 30%.
- Основните групи хора сред неактивното население са: младежите (15-29 г.); етническите малцинства; жените, ангажирани с отглеждането на деца или възрастни членове на семейството; хората с увреждания (тук се визират и хората с ТЕЛК); възрастните (55-64 г.).
- Основни инструменти с цел активиране на тези групи лица са поддържането на бази данни за тях, използване на медиатори (много актуално за етническите групи), дигитализация на услугите (с акцент върху възможността за изготвяне на подходящи профили с улеснено управление на търсенето на работни позиции). Като цяло много се наблегна на предлагането на подходящи позиции за търсещите лица (better jobs), а не просто на намирането на работно място, като идеята е хората не само да започнат работа, но и да се задържат на нея, виждайки опции за развитие.
- Препоръча се създаването на микс от политики (образователни, социални) за повишаване на уменията, като целта е да се консолидират съществуващите програми в по-големи такива, а не да са множество малки и трудно управляеми.
- Министърът на труда и социалната политика г-н Георги Гьоков определи активацията на хората с увреждания (обхванатите от ТЕЛК) като може би най-сложната и изискваща реформирането на редица системи.
- Наблегна се и на връзката между заетостта и образованието и обучението, като се спомена нуждата от актуализиране на учебните програми, насочване към специфични умения, атрактивни обучения за младите хора, даващи перспектива за реализация, най-вече в областта на дигиталните умения.
- Споменати бяха и стимули за самонаемане за младежите; препоръчват се различни мерки за подкрепа в грижата за малките деца, дневни центрове за възрастни хора, които да дадат на близо 290 000 неактивни към момента лица (предимно жени, поради семейна ангажираност) възможност да се реализират пълноценно на трудовия пазар. В тази връзка е любопитен факт Директивата относно равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи, приета през юни 2019 г.
- Като позитивни практики в дейността на Агенция по заетостта се посочиха мобилните бюра по труда, ателиетата за търсене на работа към Бюрата по труда, а предстоящи инициативи включват улесняването на достъпа до услугите на АЗ, по-лесната регистрация в Бюрата по труда, по-ефективна дигитализация на услугите, идентифицирането на високи квалификации при младите хора, тясното взаимодействие между службите по заетостта и образователните институции.
Пълният доклад, както и съкратената му версия на български език, може да бъде намерен на следния линк: https://www.oecd.org/els/reaching-out-and-activating-inactive-and-unemployed-persons-in-bulgaria-7b91154a-en.htm
